Приблизително от годините на шестнадесети век датира една от най-известните културни забележителности в западното село Лялинци, известна като църквата Св. Никола. Първото местоположение на храма се пада на един км от селото спрямо сегашната локация, на територията на Любаш. Там се е намирала местността Своге, с което име днес разполага един от близко разположените до столицата градове. През 1870-та година храмът започва отново да функционира пълноценно, като преди това се пренася до селото камък по камък. Съгласно османските разпоредби църквите на българите се зариват дълбоко под земята, преди въпросната година да й бъде позволено да работи. За всички любители на средновековното строителство по българските земи, храмът в селото представлява изключително добре запазен паметник. През 2018-та църквата печели и още едно много важно признание. Тогава е обявена за паметник на културата с национално значение. Именно свързан с храма е и ежегодно провеждания тук църковен курбан през август за здраве и дълголетие.
Местността Кокошиняк е една от най-известните за планината Любаш, която опасва село Лялинци и в която се намира голям кръст. Ако изберем да се покачим на най-високите точки от планината, няма как да не попаднем на запазените останки и фрагменти от керамика. Те трябва да бъдат отнесени към епохата на древността. Крепостната стена там също е от праисторически времена и дори има данни за нейната ширина и площта, която обхваща. Към днешна дата въпросната стена със значение на историческа забележителност се наблюдава под вал. Централната селска част е мястото, на което се издига монументът символ за жителите. Той отдава заслужена почит на всички хора от селото, отдали живота си през всичките водени от страната ни войни. Но ако това са предимно историко – културни забележителности, селото може да се похвали и с природни такива. Особена атракция представлява специално обособеният микрорезерват, в който се пази растението паничиево секирче. Открито на територията на страната през 1903-та година, това растение е много рядко в световен мащаб и поради това му е отредено място в Червената книга. Защитната му територия е приблизително 70 декара, а след като внезапно изчезва, е открито отново през 1998-ма.
На площ от 500 декара заедно с прилежащите му терени, тук се намира и язовир Лялинци. За целия регион това е най-големият язовир, ето защо се явява и воден басейн с голяма важност за тукашните хора. Уникалната и живописна природа е първият показател, който свидетелства за възможностите за благоприятна и пълноценна почивка далеч от мръсния въздух и шумотевицата на големия град. Това е идеално място и за почитателите на риболова, като в язовира се срещат разнообразни видове риба. Сред тях се открояват шаран и каракуда, а освен това и амур и червеноперка. Западните недра на връх Любаш пък се явяват начална точка за водите на лялинската река, като в нея се събират водите на още няколко на брой притока. Те са малки, а водите на реката протичат през селото и образуват река Ябланица заедно с водите на река Кривоноска. Малините и дивите ягоди се срещат в изобилие по тези места, но освен това има и гъби и билки.
